Безднико мой,
вените на хоризонта не помръдват,
откакто крехкият янтар на утрото
погълна тялото ти-сакрамент
и сега можеш да ми бъдеш син,
баща и съпруг едновременно -
с всички травми на времето,
с любовния терор,
деспотично вейнат
над прашасалото ти сърце.
Избирай между катастрофално
агонизиращата ми кожа –
нечовешка стигма
и симулацията на живот,
в която всички сме реликви,
а ти си Слънцето ми.