автор: apostola

Между красивите съм по средата
и по характер съм добър на вид.
Внимателно нагазвам във водата
със външното спокойствие завит.

А пенсията- малка- не ми стига,
но я допълвам с работата пак.
Луната всяка вечер ми намига
и гони от душата черен мрак.

И всеки ден го на земята свалям
да го разнищвам ядно до конец.
Несгодата за мен със труд развалям
и си плета предсмъртния венец.

Една утеха още ми остава
и с нея все умът ми е зает,
че хората за мен са със представа,
че имам даже дарба на поет.

Затуй в стремеж съм скромен да напиша
и нещо още хубаво за тях.
Та радост във сърцата им да диша,
пораждана от светлина и смях.