автор: Angelche

По сенките на слънчевите дни
все се лутам, все ходя и не спирам.
Долавяш моето присъствие.
По пречупена наклонена права
може ли на пръсти да се върви,
може ли равновесие да се пази.
Между целувката и Обичам те
има толкова неизречено….
Загубих се! Загубих се някъде там,
някъде в теб се загубих.
Сноп немощни клонки, пърхащи
пеперуди с обгорени крила,
сънища от възли изплетени
в капан окичен с мъниста и пера.
Мислите ваят причудливи форми,
висулки ледени парят от блясък.
Заключени тайни, катинар от лед
ключът топи се, ръждиво поскърцваща
сърцето притваря разбита врата.
Животът е направляван от миг.
Прекъснат път и две посоки,
всичко се случва неосъзнато
и объркващо.
Недоумявам - Защо аз?
Защо точно моите пеперуди
пърхат с обгорени крила?