Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunnyEL
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13708

Онлайн са:
Анонимни: 59
ХуЛитери: 10
Всичко: 69

Онлайн сега:
:: secret_rose
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: nqkoitam
:: Albatros
:: _katerina_
:: andromen
:: lubara
:: sabin
:: starozagorez

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2018 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтопила се пряспа
раздел: Поезия
автор: daro

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с дъх от старо огнище дими махалата.

Нагоре, до пътя – някой,
с лопата в ръцете прокарва пътека,
а ние си мислим:
той заличава следите ни
към заливи със заледени дерета.

Бай Исмаил е живял пустотата –
да срещне човек.
В тънката сянка на късите дни,
бай Исмаил е стопила се пряспа.

На легло е болната му невеста,
ала той все гребе и гребе по снега,
сякаш плава
сред купчини
бяла надежда...

Като страж пред смъртта –
в пустотата на бялото,
в простотата на бялото
прът чепат е забит до колене.
В пукнатината – скрепена бележка,
възпалена от нужда
и без интервал:

КАТУМИНИТЕДАСАУБАДИТЕ

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с пушече синьо боли махалата.


Публикувано от Administrator на 13.01.2018 @ 18:01:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Кървавочервено небе
автор: nickyqouo
355 четения | оценка 5

показвания 25866
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Стопила се пряспа" | Вход | 8 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стопила се пряспа
от vui4o на 13.01.2018 @ 21:31:40
(Профил | Изпрати бележка)
това е добро. но бих му барнал финала.Бай Исмаил заваля и гората е бяла


Re: Стопила се пряспа
от zebaitel на 13.01.2018 @ 22:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък не бих пипнала финала!!!

И ми харесва, ама много! Бяло, чисто, искрено...

Здравей, Дарче!


Re: Стопила се пряспа
от doktora на 14.01.2018 @ 00:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво, поетична находка, поантата е трепач...пушече напомня за циганетата (подобно и на моята махала в стара Варна) и къщурята...с любов е писано, Дара Радо! ()


Re: Стопила се пряспа
от mariq-desislava на 14.01.2018 @ 11:38:46
(Профил | Изпрати бележка)
Звучи като нестопяема вечност, а лирическите по своята същност са вечни създания, защото остават в теб да светят със своята свещена белота.{}


Re: Стопила се пряспа
от Angelche на 14.01.2018 @ 20:11:18
(Профил | Изпрати бележка)
Вечността на човешката душа...бяла тишина...
наметната с бяла надежда...
Стих в бяло, а стопля сърцето!


Re: Стопила се пряспа
от rady на 14.01.2018 @ 23:03:15
(Профил | Изпрати бележка)
Бялото е символ на много неща...И тук боли, боли с искрящите си истини и безнадеждността на надеждата. Тези оставени на самотата и пустотата създания...


Re: Стопила се пряспа
от Markoni55 на 15.01.2018 @ 15:46:57
(Профил | Изпрати бележка)
И потъвам с пряспата обичност, която си натрупал...Сполай ти Коминче!


Re: Стопила се пряспа
от libra на 16.01.2018 @ 22:21:07
(Профил | Изпрати бележка)
не съм била из родопите, но селцето, зимната картина, хората..все едно ги виждам, докато чета..
поздрав :)