Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: bri4kabg61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13759

Онлайн са:
Анонимни: 32
ХуЛитери: 1
Всичко: 33

Онлайн сега:
:: leslieshay

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2018 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
14 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтопила се пряспа
раздел: Поезия
автор: daro

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с дъх от старо огнище дими махалата.

Нагоре, до пътя – някой,
с лопата в ръцете прокарва пътека,
а ние си мислим:
той заличава следите ни
към заливи със заледени дерета.

Бай Исмаил е живял пустотата –
да срещне човек.
В тънката сянка на късите дни,
бай Исмаил е стопила се пряспа.

На легло е болната му невеста,
ала той все гребе и гребе по снега,
сякаш плава
сред купчини
бяла надежда...

Като страж пред смъртта –
в пустотата на бялото,
в простотата на бялото
прът чепат е забит до колене.
В пукнатината – скрепена бележка,
възпалена от нужда
и без интервал:

КАТУМИНИТЕДАСАУБАДИТЕ

Дълбоко в гората, наметната с бяло,
с пушече синьо боли махалата.


Публикувано от Administrator на 13.01.2018 @ 17:01:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ми няма пък
автор: abonat
600 четения | оценка 5

показвания 83883
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Стопила се пряспа" | Вход | 11 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стопила се пряспа
от vui4o на 13.01.2018 @ 20:31:40
(Профил | Изпрати бележка)
това е добро. но бих му барнал финала.Бай Исмаил заваля и гората е бяла


Re: Стопила се пряспа
от zebaitel на 13.01.2018 @ 21:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък не бих пипнала финала!!!

И ми харесва, ама много! Бяло, чисто, искрено...

Здравей, Дарче!


Re: Стопила се пряспа
от doktora на 13.01.2018 @ 23:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво, поетична находка, поантата е трепач...пушече напомня за циганетата (подобно и на моята махала в стара Варна) и къщурята...с любов е писано, Дара Радо! ()


Re: Стопила се пряспа
от mariq-desislava на 14.01.2018 @ 10:38:46
(Профил | Изпрати бележка)
Звучи като нестопяема вечност, а лирическите по своята същност са вечни създания, защото остават в теб да светят със своята свещена белота.{}


Re: Стопила се пряспа
от Angelche на 14.01.2018 @ 19:11:18
(Профил | Изпрати бележка)
Вечността на човешката душа...бяла тишина...
наметната с бяла надежда...
Стих в бяло, а стопля сърцето!


Re: Стопила се пряспа
от rady на 14.01.2018 @ 22:03:15
(Профил | Изпрати бележка)
Бялото е символ на много неща...И тук боли, боли с искрящите си истини и безнадеждността на надеждата. Тези оставени на самотата и пустотата създания...


Re: Стопила се пряспа
от Markoni55 на 15.01.2018 @ 14:46:57
(Профил | Изпрати бележка)
И потъвам с пряспата обичност, която си натрупал...Сполай ти Коминче!


Re: Стопила се пряспа
от libra на 16.01.2018 @ 21:21:07
(Профил | Изпрати бележка)
не съм била из родопите, но селцето, зимната картина, хората..все едно ги виждам, докато чета..
поздрав :)


Re: Стопила се пряспа
от Marta на 25.01.2018 @ 08:27:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Знаеш ли къде ме върна? В "Бяла приказка"...подобно усещане - простотата на бялото...

и пушече синьо пише по небето - КАТУМИНИТЕДАСАУБАДИТЕ


Много хубаво стихотворение, Дарко. Бяло, чисто. Кокиче под пряспа :)


Мерси за поразмислянето
от haboob на 26.01.2018 @ 11:11:17
(Профил | Изпрати бележка)
Четох и гледах снимки от един пътепис за група младежи, които търсят къде е границата на България. Оказа се, че след последното селце по маршрута им в планината има и друга махала, забравена от "придобивките" и клишетата на съвременния свят, но жива заради човещината на последните обитатели.
Това не е откритие а напомняне. И такива забравени, но свестни хора има понякога в съседния апартамент..


Re: Стопила се пряспа
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 27.01.2018 @ 07:59:29
(Профил | Изпрати бележка)
Понякога чета коментарите ти с не по-малко удоволствие,
от публикуваната от теб поезия...

*Самотата е страшна на всички езици* - един любим стих...

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))