автор: ZAGORA

Потеглих пак по свързващата нишка,
опасно тясна като мост над пропаст
с душа като фатална грешка.
Но зная,че дори фотон от твоя поглед
ще й даде криле и тя ще литне.
Ще те покрия със астралното си тяло
и ще удавя гордостта в безброй молитви
Недей ме гледа с празен поглед, вяло,
защото съм жената на духа ти
и огънят съм в твоите буйни вени.
Не ме е учил никой как да те обичам,
но аз научена дойдох на тоя свят
като звезда да те примамвам и привличам,
Видение да съм в съня ти.
Да ме разтърсваш с мъжкия си дъх.
До гениалност да ме ваеш със ръце...
А на разсъмване по свързващата нишка
опасно тясна като мост над пропаст
да се завръщам със откраднато сърце.