автор: ZAGORA

Всеки е зрънце Вселена.
затова сълзата е недоразумение
’и неосъзнаване,
а страданието е позора на Величието
и незачитане на единството.
Превръщаме и преобразяваме.
Рушим и съзидаваме.
Самоизпиваме се и самоизяждаме,
отдавайки себе си на себе си
в илюзията на миналото.
Настоящето е непознат хоризонт.
Сито през което отсяваме
миговете притежание.
Мисълта ни е стръв,
с която примамваме бъдещето
в капана на миналото.
Окърпваме дрехата на Вечността
с кръпки мигове
и от грехове създаваме слава.