автор: gogata622

С пръсти по стъклото те рисувам,
твоя дъх поемам със очи!
Нощем само тебе аз сънувам,
и те търся сред безброй жени

денем във тълпата непознати.
Все студени, каменни лица.
Питам, но ме гледат непонятно-
хора, тук сред вас е любовта!

Моята и вашата, това е
най-красивото на този свят!
Който не е любил той не знае
с нея колко много е богат!

Аз я търся в нощите и дните,
зная, че ме чака нейде там
сред поле от рози под звездите!
Не, човек не трябва да е сам!

Болката след време отминава,
лошото забравя се след дни!
Любовта завинаги остава
и до край в сърцата ни гори!

На човек така е отредено
все да търси нейде лююбовта!
Две сърца са цялата вселена,
със едно душата е сама!