Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunnyEL
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13708

Онлайн са:
Анонимни: 59
ХуЛитери: 3
Всичко: 62

Онлайн сега:
:: lubara
:: rady
:: Nqkoitam

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2018 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПравда по нашенски
раздел: Други ...
автор: vesan

(по разказа “Назаем” на Васил Русев)

Първан Гуцански беше ми съсед. Един такъв наперен, демонстриращ,
че всичките дела са му наред, че винаги е пръв и проспериращ.
Делеше ни една площадка само, една стена и стъклена преграда
на общия балкон, но бяхме двама напълно непознати. Изненада
бе в този смисъл истинска за мен, когато позвъни ми на вратата
веднъж Гуцански и, на вид смутен, пари поиска в заем до заплата.
До тук добре, но месецът изтече, изниза се след него втори, трети,
а Гуцата поне веднъж не рече, че сеща се за сумата заета.
Подсетих го веднъж, след време пак, а той пък взе, че спря да ми отвръща.
Усетих, че ме прави на ахмак и хал-хабер си няма да ги връща.
След многото ми опити направо отписал бях парите, но реших,
че няма как така да продължава. “Поне да знам!” си казах. Позвъних
в една неделна вечер на вратата и - Небеса - отвори ми Първан,
но някакси раздърпан, по халат и с яка разпрана, и с вино залян.
“Кога ще ми ги върнеш?” почнах аз, а той ме гледа сякаш не разбира
и после се развика с пълен глас; “На помощ хораааа!”, като че умира.
Отстъпих стреснат, чувайки вратите да хлопват по съседните етажи,
и миг по-късно, с ярост неприкрита, съседите - готови да размажат
виновника за тази дандания - се струпаха край нас. Докато аз
се окопитя, в своята стихия бе Гуцата. С ужасно жален глас
разказа заем как ми дал, обаче, когато ме подканил да го върна,
мръсникът аз, разбирате ли, значи, на бой налитам, а пък той във Бърно
лечение планирал, та парите за там му трябват, и един комшия
по глезена внезапно ме изрита. Друг каза, че врата ми ще извие
като на пиле. В този миг Първан застъпи се за мене благородно.
Че ми прощава каза, че пиян съм бил навярно, само че природно
е щедър той, така че да му върна парите аз и всичко е О´кей!
Не ми се сърди... тръгва си за Бърно... Човек е той, не някакъв злодей!
Събрах каквото имах мълчаливо, ошушках се направо до петак
и дадох му го. Боже справедливи, излезе всъщност вярно, че ахмак
съм истински. А после се изнесох. Продадох дом, отидох в друг квартал.
От бившите съседи скрих адреса. Изчезнах, сякаш че не съм живял
на този свят 40 години. А пък Първан май станал е герой
и бизнесмен почитан от мнозина. Но мойта правда кой ще върне? Кой?


Публикувано от Administrator на 09.01.2018 @ 18:14:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

В е т р о в е т е
автор: nickyqouo
238 четения | оценка няма

показвания 23906
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Правда по нашенски" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Правда по нашенски
от Angelche на 14.01.2018 @ 21:19:09
(Профил | Изпрати бележка)
Усмихна ме, но до някъде наистина е "по нашенски"!