автор: vesan

(по разказа “Назаем” на Васил Русев)

Първан Гуцански беше ми съсед. Един такъв наперен, демонстриращ,
че всичките дела са му наред, че винаги е пръв и проспериращ.
Делеше ни една площадка само, една стена и стъклена преграда
на общия балкон, но бяхме двама напълно непознати. Изненада
бе в този смисъл истинска за мен, когато позвъни ми на вратата
веднъж Гуцански и, на вид смутен, пари поиска в заем до заплата.
До тук добре, но месецът изтече, изниза се след него втори, трети,
а Гуцата поне веднъж не рече, че сеща се за сумата заета.
Подсетих го веднъж, след време пак, а той пък взе, че спря да ми отвръща.
Усетих, че ме прави на ахмак и хал-хабер си няма да ги връща.
След многото ми опити направо отписал бях парите, но реших,
че няма как така да продължава. “Поне да знам!” си казах. Позвъних
в една неделна вечер на вратата и - Небеса - отвори ми Първан,
но някакси раздърпан, по халат и с яка разпрана, и с вино залян.
“Кога ще ми ги върнеш?” почнах аз, а той ме гледа сякаш не разбира
и после се развика с пълен глас; “На помощ хораааа!”, като че умира.
Отстъпих стреснат, чувайки вратите да хлопват по съседните етажи,
и миг по-късно, с ярост неприкрита, съседите - готови да размажат
виновника за тази дандания - се струпаха край нас. Докато аз
се окопитя, в своята стихия бе Гуцата. С ужасно жален глас
разказа заем как ми дал, обаче, когато ме подканил да го върна,
мръсникът аз, разбирате ли, значи, на бой налитам, а пък той във Бърно
лечение планирал, та парите за там му трябват, и един комшия
по глезена внезапно ме изрита. Друг каза, че врата ми ще извие
като на пиле. В този миг Първан застъпи се за мене благородно.
Че ми прощава каза, че пиян съм бил навярно, само че природно
е щедър той, така че да му върна парите аз и всичко е О´кей!
Не ми се сърди... тръгва си за Бърно... Човек е той, не някакъв злодей!
Събрах каквото имах мълчаливо, ошушках се направо до петак
и дадох му го. Боже справедливи, излезе всъщност вярно, че ахмак
съм истински. А после се изнесох. Продадох дом, отидох в друг квартал.
От бившите съседи скрих адреса. Изчезнах, сякаш че не съм живял
на този свят 40 години. А пък Първан май станал е герой
и бизнесмен почитан от мнозина. Но мойта правда кой ще върне? Кой?