автор: pavlinag

това е краят
изтънява като шал
ресните му
разплитаме
объркани
те сочат във безкрайността
където вятърът
отдавна е отнесъл
сънищата ми

не може да се рее
като тях
от влагата в очите
натежава
това е краят
край и после крах
душата ми
от болка се смалява

последна болка
като гърлобол
надолу слиза
охтичаво кашля
завивам се
със рехавия шал
отивам си
а ти не ме изпращай