автор: 4erGologan

Че си е злояда,
кой ли я не знае?
Да се храни сяда,
пък не ще – така е
вечно с наша Кица.
Никава храница
да хареса няма,
че да е мадама
иска – фина, слаба.
Манджата и хляба
иска да забрави...
На инат да прави
не мирясва Кица.
Пълната паница
най-накрая взе, че
тури връз главица...
Ех, „мадама“ вече
с тази „шапка“ стана,
но с парфюм не Кица,
а с чорба заляна.

Из новата ми детска книжка "Весел свят" 2