автор: Albatros

... каквото имах да ви кажа, ви го написах – светъл мъж,
с едно парче камъш на плажа, със капчици от летен дъжд,
със дрезгавия грак на гларус в, нагрочено от студ, небе,
със пушек от смрадлив „Икарус”, вонящ на циганско кюмбе,
с безкрайно дългите санскрити в небето! – литнали ята,
с глухарчетата във косите на влюбени Жени – в нощта,

с една несръчна драскотина във паметта на своя внук,
преди и аз да си замина – с внезапен реактивен звук,
с гласа на черната вдовица, запалила във храма свещ,
с перо на тиха гълъбица, с бодил на скришен таралеж,
със простичкия детски говор и с юлски шепот на треви,
навярно Господ Бог във слово през моята душа върви.

6 януарий 2018 г.
гр. Варна, 7, 47 ч.