Ръцете ми отслабват, но дланите- сърбят.
Усмивката остава- очите ми скърбят.
Краката ме забавят- мечтата ми лети.
Годините препускат с напукани пети.
Душата ми угасва- сърцето ми гори.
Кошмарите от снощи съзнавам призори.
На рамото ми ляга далечната луна-
единствена утеха за минала вина.
Невидими огради прескачам с мойто Аз.
По лъчове небесни препускам със Пегас.
В земята аз оставям невидима следа
и мъча се живота в стих да изпреда.