автор: Antioh

Световна конференция в Сан Франциско, на която българската делегация прави незабравим фурор.
Конференцията е на тема „Справяне със световния глад и лоши условия на живот“. Българската делегация представя националната си политика по отношение на пенсионерите, като метод, който успешно води до оцеляването на населението в тежки условия и съкращава разходите на държавата. По този начин, всяка една държавна администрация, може да съкрати разходите си за една непотребна част от населението и да ги пренасочи към друга желана област. Например производство на повече оръжия.
Никое друго същество на планетата не успяваше така ловко да оцелее, при всякакви условия. Но тъй като на никой не му беше ясно, как точно оцелява българският пенсионер, при положение, че пенсията му е по – малко от издръжката на някое шимпанзе в западно-европейски зоопарк, се наложи българската делегация да обясни този твърде интересен научен феномен.
От българската делегация се изправи едър мъж, който всички го знаят, защото Чък Норис, Батман и Спайдърмен спят с пижами с лика му, а той самият е по бърз от светлината, брои до безкрай и строи магистрали, които опасват планетата и за има-няма два часа си до Лисабон поне, до Ню Йорк е малко повече. Светът притихна, за да чуе вълшебните слова на този мъж:
- Уважаеми Госпожи и Господа, доказано и проверено е, че в България, българският пенсионер може да преживее месеца със 120 лева при минимална пенсия 180 (някой могат и с по-малко, но те са специално надарени) дори при минус 20 навън през зимния период. Демек за по-малко от 60 евро. Това са около 4/5 лева на ден. С тези пари забележете, българският пенсионер успява да си купи ракия (ако не е произвел своя), хляб, сирене, мляко (ако няма козичка или овчичка), кашкавал, месо, прави зимнина, дава на децата и праща на внуците студенти в София. Освен това си плаща тока и водата, данък смет, данък къща, аман ако има и вила, че българският пенсионер е беден, но често имотен. С две думи българският пенсионер си живее добре и охолно, дори в рамките на оскъдни доходи. Развил е изключителна приспособимост към недоимъка, студа, мизерията и лошата инфраструктура. И всичко това благодарение на успешните действия на управляващите. Нека хвърлим повече светлина, как точно българският пенсионер успява. Пали примерно, някой пенс, печка 2 киловата. Някои нямат и печка дори и не палят нищо. Пали зимата само за около 4-5 часа. Излиза към 2 лева за по 4/5 часа на ден. За месец, само от печка близо 50 лева ток, и достатъчна замръзналост в останалия интервал от денонощието, която да балансира. Жилави са ни пенсионерите. Ако вземе да си пусне и бойлера да загравя сметката отиде та се невидя. Някой нахални пенсионери се опитват да цакат енергото, като се отопляват с дърва и седят на тъмно, но и там, смятаме да им вдигнем цените или да им забраним директно подобно отопление и задължително поне на свещи. Хипотетично като си платят сметката за тока от 50 лева, им остава приблизително на пенсионер още 70 лева за останали разходи, хипотетично с тези пари до края на месеца са способни, да си вземат към малко под десетина кила, истинско сирене, че вече има и не – сирене, подобно на сирене и силно наподобяващо на сирене. Така за месец, ако вложат парите си в този млечен продукт се падат под 300 грама на ден, тоест около 300 калории. Българският пенсионер е единствения бозайник, който може да забави метаболизма си толкова много, че да преживява с до 200, 300 калории на ден. За друго пари няма или остатъка от парите трябва да бъде вложен различно. Вместо сирене, кашкавал или извара. Плодове, ако нямат градина, пенсионерите сънуват. Парче салам от 300 грама шпек е лукс. Пържоли само в излючителен случай. Ако във въпросния месец пенсионерът е решил да топли и вода за да се окъпе един два пъти, то автоматично парите му оставащи за храна намаляват драстично. Ако даден пенсионер има едновременно в хладилника си ракия, глава чесън поне, буркан кисели краставички, хляб и извара, то той се счита за богат и пенсията му автоматично се рекалкулира. Дилема гладен и чист или полусит и умиращ от студ. Понякога вместо сирене си купуват по половин банан на ден и кофичка кисело мляко от минус 3 процента масленост. За да разнообрази диетата си, българският пенсионер трябва умело да лавира в ограничения си избор, от какво да се лиши, за да може нещо за ядене да си купи изобщо. Гениално. Така умът на тези хора е непрекъснато впрегнат в оцеляването им, което от свое страна,смопага за запазването на остър и бодър ум до дълбока старост. Те никак не се оплакват, ходат си чинно всеки четири години, гласуват и се надяват на промяна. Някой не дочакват избори, което е явен знак, за успешната държавна политика. По сметка, от пенсията не им е останало за нищо друго, след като са разрешили загадката на Хамлет „да бъдат или не“. Повечето български пенсионери са вегани по принуда, а някой директно са преминали към фотосинтезата. При настоящите цени в България на лекарставата, дори на пенсионерите им остават пари за такива. За онези, които нямат обаче, важи принципа от дълбока старост, че българинът на нивата се е раждал и там си е и отивал. По продъжителни лечения излизат скъпо, пре скъпо, да не говорим за някои видове операции и други манипулации, та българският пенсионер, пие ракия, ако има, яде чесън, мед, ако има, моли се редовно Бог да го пази здрав и далеч от българското здравеопазване и социална политика и така оцелява някак. Както казахме, успява дори да дава и някой лев на деца и внуци по рожденни дни и празници, а да не говорим, че има и такива, които успяват да отделят дори за телефонни измамници, дрехи и други дребни разходи. Колкото и да се вдигат цените на всичко, българския пенсионер оцелява навсякъде. Оцелява на село, в някое забутано село в Родопите, дето крак на политик никога не е стъпвал и до което не стига асфалт, оцелява в панелките, оцелява в българска зима, в жегата, оцелява по някакъв таен, мистериозен пенсионерски начин. Някои оцеляват напълно сами, деца и внуци не искат да ги видят повече от един път в месеца или просто бачкат в Испания, някои са късметлии да ги навестят повече от веднъж. Някои, нямат тоя късмет и пенсията им се вижда твърде къса да преодолее голямата пропаст изкопана от реалността и цените на живота тук и наистина бавно умират, много бавно, тъй като българинът по начало си е жилав и трудно си отива. Самички. Те поне се опитват, доколкото могат да си отиват достойно. Умират, гаснат, никой не ги иска, никой не ги гледа, държавата всеки месец им се отблагодарява подобаващо за 30/40те години труд, а вечер, за тия които имат телевизия им прожектират новините, в които се вдигат цените на всичко. Но, това се нарича естествен подбор, а той не е под контрола на държавата. Българският пенсионер може да оцелее с 120 лева на месец и то всеки месец. Колкото и да ги борим, те устояват. Навсякъде са. Пенсионерите у нас са силно разпространени. Държавата все повече засилва геноцидната си политика спрямо пенсионерите, нарича се легален геноцид, но сякаш това има обратен ефект и пенсионерите все повече се усъвършенстват в оцеляването си. Дори в различни общини в северна България се организират пенсионерски курсове, в които напредналите в оцеляването преподават на начинаещи с или по – малко опит. Там, успешно се разработват стратегии в които нуждите на българския пенсионер да се намалят до рекордните 100 калории на ден, без консумацията на каквито и да е флуиди в продължение на три месеца. По този начин, всяка една държава може да спести колосални средства и да облекчи значително финансовата си система. Проведените експерименти до момента със случайни пенсионери са успешни. Убедени сме, че българската социална политика, и огромният опит на българския пенсионер в справянето с живота в рамките на бюджет от 120 лева, биха неминуемо допринесли до налагането на успешни модели за справянето със световните проблеми, касаещи глада, мизерията, бедността и климатичните промени и ролята на държавата.
Бурно аплодираха доклада на българската делегация. Някои американци дори се разплакаха от умиление до какви висини може да достигне една социална политика. Света си сложи пижамата на шут, тегли една майна на всичко и се разотидоха кой от къде. На кой му пука за тия глупости. Ще си караме какво си знаем. Българската делегация се напи мощно след конференцията, като се конкурираха единствено с руснаците. Нашите биха.
В село Верен, една от малкото баби дето още можеше да ходи, бавно вървеше по пътеката всред двуметровите преспи, нарамила наръч дърва. Огъваше се буквално на две под тежестта им. Пенсията идваше другия Петък. Беше платила сметките, а трябваше да купи и лекарства за болния си мъж, а парите нямаше да стигнат. Мислеше дали да продаде кравичката им или да пише на внучката, ако може да и прати някой лев, пък после ще и ги връща.
Не щото тая бабичка е бедна, тя, че е, така е, ми бедна ни е държавата. И тия стопани са лоши, бедни души. И така отмина тя бабичката по улицата и се загуби, там където свършваше светлината на селската улична лампа. Задуха и дигна снега.
В София, един клоун политик си играеше на политика с още 239 клоуна.

2018. Около Пловдив.