автор: misteriavechna

Нощта разпуска черните воали,
пристъпва леко по уморените глави,
идва тихо, за да ги погали,
в царството си Сън, ще ги приюти.

Пристига шумно, така я иска някой,
подрънква с ключ от тайната врата,
зад нея леко позаспали, се разбуждат
непокорни страсти, деца на лудостта.

С вкус различен опива всяко тяло,
за някои от безумен страх горчи,
сладък сок по устните на други,
оставя тя с невидими следи.

Щедро се разгръща шлейфа със звездите,
подрежда ги загрижено суетната Луна,
сенки се отърсват от комплексите на светлината,
набират смелост в приглушена тъмнина...