Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 1
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПесен през панела
раздел: Поезия
автор: yotovava

Аз цял живот сънувах, че летя
в небе – опожарено и раздрано
от ежби, грях, раздори, суета.
И дирех щастие неизживяно.

Със вас коняче никога не пих.
Не пуших тънките ви папироси.
Надменно гледахте на моя стих.
И премълчахте важните въпроси.

Понеже трябвало му за гараж
пространството под моите прозорци,
съседът от последния етаж
изкорени единствените рози.

Кокетката в отсрещния балкон
прането си простираше пред мене
и зад ефирния комбинезон
чух тялото ѝ как реве и стене.

Но славеят не имитира грак,
дори да са прекършени крилата му.
Най-лесно е да се отгледа мрак
и да го храниш всяка нощ с душата си!

До този ден – във който полетях.
Удобен за отскок первазът беше.
И странно после ми се стори как
мравунякът пред блока ми кипеше.

Сега какво ще нищите след мен?
И в скромната ми стаичка багажа
ще ровите в намусения ден
да дирите какво не ви разказах?

Как в мене пя и плака плахо птиче,
забравило, че може да лети.
Аз бях човекът, който ви обича,
и е готов за всичко да прости.

Изтеглих си билет непечеливш –
уместен повод да ми се присмееш.
Но по-добре безкрил да полетиш,
наместо да сънуваш, че живееш.


Публикувано от Administrator на 29.12.2017 @ 11:02:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 08:02:00 часа

добави твой текст
"Песен през панела" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Песен през панела
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 29.12.2017 @ 15:23:53
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги е по-добре да полетиш... дори и без крила, но поетичните твои са толкова силни и укрепнали, че можеш да извисиш
цяло ято поети-прощъпулчета!


Re: Песен през панела
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 29.12.2017 @ 23:43:37
(Профил | Изпрати бележка)
Напомни ми за "Бариерата" на Павел Вежинов...
Поздравявам те!
Щастие и успехи!