автор: tomatroev

Над нея съм - изпълнен с нова сила.
Но също тъй изпразнен съм и слаб.
А на тепсия тя се е разкрила -
ухае на препечен, топъл хляб.

Така хлебарят над пещта приведен е,
/ Завиждам му на неговия хал!/
А някой друг, самотен, стар и беден,
си няма в къщи даже и троха.

Богат съм аз и вдишвам аромата
на този хляб и на сироп от клен
в оная падина между бедрата и,
каквото има - всичко е за мен!

Ухае на зърно и на хамбари,
а тя е мека - като от тесто,
там портите и леко се отварят
и сякаш с устни, питат ме: "Защо?

Защо си гладен като че за трима?
Аз мога още много да ти дам!"
Не свършва той - и в тази фурна има
от този хляб аз цял живот да ям...

Издига се от нея топла пара.
В ръцете ми е тя - и в моя стих.
Не бе голяма - колкото България,
когато бавно я разполових.