автор: tintiri

Казаха, че днеска който
пръв престъпи вкъщи прага,
нему да припиша мойто
бъдеще… Дано помага
господ всичко, дето почнах,
да върви благополучно…
Някой звънна ли? Нарочно
съм оставил днес отключено.

Ще почакам. Време има.
Ей го – цял ден е пред мене.
Жаждата е утолима
и гладът ми утолен е –
време има… Чу ли? Време
има! Толкова е просто
всичко, дявол да го вземе,
само забрави въпросите!…

Тъмно ли е вече? Боже,
времето така минава –
да се завъртиш не можеш!…
А!? До полунощ остават
два-три часа? Само? Пак ли
ще осъмне прашен прагът?
Всъщност… аз кого очаквам?
Стана късно. Ще си лягам.