автор: Albatros

... твоят тъп живот е пъзел – все така неподреден,
сякаш Бог със морски възел върза дългия ти ден,
стискаш слънчеви зеници, в тях сълзичката гори,
вече не сънуваш птици, в твоя сън дрънчат пари,
няма и кого да молиш! – след измислени слънца
дом заряза, зъзнат – голи! – две жени и три деца,
бъркаш папрат, мъх и лишей във словесно нишесте –

стихчетата, дето пишеш, кой ли, всъщност, ги чете,
и в света – печална къща, сиротинка във вертеп,
пъзелът без теб е, всъщност, адски тъжен и нелеп,
и във празните местенца в този свят неподреден
разпилей се на парченца! – тъй ненужен елемент,
ти – парченце от Всемира, липсващо дори на склад! –
тъй – неподреден, умира, този наш прекрасен свят.

19 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 6, 45 ч.