През по-голямата част от съществуването на човечеството, повечето хората са искали всичко, до което могат да си докопат ръцете или душата- пари, любов, слава, знание. Много рядко на някой се е налагало да прави разлика между това, което може да стане или да добие и това, което той или тя всъщност иска. Например, до преди малко повече век, на много места ако се родиш крепостен селянин, оставаш такъв до края на живота си, ако се родиш цар същото.
С демократизацията на обществения строй и комуникацията през последния век, все повече хора добиват достъп до все по-повече съдби. Все по-малко важно е какъв си роден, а какво правиш с живота си. Така се ражда модерният феномен да трябва да избираш между всички личности, които можеш да бъдеш.
От професионална гледна точка- можеш да станеш писател, художник, певец, банкер, инженер, авиатор, ИТ специалист или сам да си измислиш професия. Но сърцето ти може да казва, че му се пасат овце. (Ако желаеш да пасеш овце обаче, може да се наложи да се разделиш с много от материалните блага и сигурността, които предлагат останалите професии. Още по интересно е, че да бъдеш овчар може и да не ти хареса колкото си очаквал.)
От лична гледна точка можеш да имаш различни видове интимни партньори и приятели- един, много, нито един, от противоположния, от същия пол, или междуполов. Душата може да иска моногамна връзка с партньор от същия пол. (Това би наложило да преодолееш много обществени стереотипи срещу хомосексуалността.)
От географска гледна точка, можеш да живееш на село, в град, в собствената си държава, в друга. Душата може да желае да живее в Ню Йорк, а не в Перник. (Тогава ще трябва да работиш здраво, за да добиеш правото да живееш в един от най-желаните градове в света.)
Повдигам темата за разликата между мога и искам, защото всички тези възможности често довеждат до объркване. Например, душата може да желае да пасе овце, но съдържателят ѝ да я насилва да е директор в банка (заради престижа и финансовите облаги например). Душата може да желае да е в хомосексуална връзка, а притежателят ѝ да я насилва да е женена с деца (защото така е обществено прието). Душата може да желае да има един-двама приятели, но съдържателят ѝ да я насилва да поддържа десетки контакти (заради професионална или лична изгода).
Колкото повече възможности, толкова по-голямо объркване може да стане. Докато предизвикателството пред нашите предци е било да добият достъп до повече възможности, предизвикателството пред нашите потомци ще е да се намерят всред всички тези възможности и да преодолеят свързани с това препятствия.