автор: gogata622

Сънувах, че се любим, а нощта
бе тъй прекрасна! Хиляди искрици
се гонеха в зелената трева.
Сияеха над нас звезди-девици.

От нейде вятър тихичко запя
и песента му нежна и омайна
в миг прегърна нашите тела
като обет за съкровенна тайна.

Потънали във пламъци от страст
изгаряхме в любовната жарава
и бе дори нощта без власт над нас,
над ложето от дъхава морава!

Аз бях щастлив! Щастлива бе и ти!
Прегърнати дочакахме зората
докоснати от първите лъчи!
Отдадени във плен на светлината!