автор: apostola

На съпругата ми

Пред очите ми старееш-
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада.

В душата ми си светлината
И тя във нощите ме грее.
Духът ми- кон във рАвнината,
по твойте стъпки все вилнее.

От цялата Вселена наша,
побрала се в гнездото земно,
преставам вече да се плаша
за бъдещето ни неземно.

Пред очите ми старееш-
В сърцето ми си още млада.
В душата ми и днес живееш,
И ти си моята награда!