автор: gogata622

Мамо, пак със татко ви сънувах,
бяхте тук, при мене, у дома!
После? После цяла нощ будувах.
Взирах се във входната врата
Липсва ми усмивката ти мамо,
и на татко силната ръка!
Дал бих всичко за да чуя само
толкова познатите слова
да не искам чуждото. Да браня
своето до сетния си ден
и това в наследство да оставя
на сина ми който е след мен!
Да не търся чуждите облаги,
да се трудя с двете си ръце
и от трудностите да не бягам!
Те каляват моето сърце.
Да науча своя син да знае,
че животът не е розов цвят!
Хубав е дори с бодли, така е!
И такъв до днес е този свят!
Мамо, татко, липсвате ми! Зная,
че не ще се върнете при мен!
Вие сте някъде далеч в безкрая,
аз съм тук, във моя днешен ден!