Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Ти имаше златист цвят. Аз потъвах в него и вярвах, че душата ми те познава от векове. Ти беше болка и утеха. Болка, защото знаех, че са ни потопили в забравата и ти не си спомняш за мен и утеха, защото все пак те имаше. После, като че ли за миг ме видя и аз бях щастлива до там, че чак и аз станах за малко златиста. След това разбрах и за другия ти цвят на прииждаща нощ. Сиво-черен. Видях го и не можах да повярвам, че и това си ти, а след това се заслушах в думите ти. Крилцата ми потрепериха и изгубиха силата си. Още тогава нещо се промени у мен и аз се качих на един облак, за да се върна там от където дойдох..Аз живея в цветни светове. До скоро си мислех, че хората са направени същите, като мен, за това когато някой ме нараняваше винаги търсех вината у себе си. И когато това се случваше аз губех силите си, светлината на вълшебната ми пръчица избледняваше и аз вече не бях фея, а най-обикновен скучен човек. Откровенията са винаги болезнени, но аз не помня болката, защото всичко забравям. Сега те гледам отново. Този път имаш много цветове. Има синьо, жълто-червено, бяло, дори има един прозрачен не точно цвят, който се познава единствено по трептенето на въздуха. Само онзи златистият цвят го няма. Понякога докато те слушам да говориш долавям златисти искри изскачащи от пукнатините на думите, проблясват и изчезват. И по-добре. Тази моя изстрадала душа толкова уморена от живота който живя, тази моя душа едва ли щеше да има сили, за да те понесе отново.
Публикувано от viatarna на 14.12.2017 @ 00:20:28
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 49380 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Фея на Дъгата" | Вход | 11 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Фея на Дъгата от misteriavechna на 14.12.2017 @ 07:42:51 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох красива тъжна приказка за добро утро. След очакването на златистото идва и разочарованието в реалния живот. То за да блести иска силна светлина, но е трудно да се осигури постоянна такава. И най- добрите феи се изморяват да светят ;))
Бляскав ден ти желая, мила Фейо! |
Re: Фея на Дъгата от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.12.2017 @ 10:41:22 (Профил | Изпрати бележка) | Приказен ден ти желая, миличка, способен да позлати мечтите ти и да ги превърне в реалност! Приказката ти приюти и моите мечтания... |
Re: Фея на Дъгата от mariq-desislava на 14.12.2017 @ 17:09:42 (Профил | Изпрати бележка) | Ох, тъжно е, ревах като магаре, защото ме разчувства пределно.{} |
Re: Фея на Дъгата от ganima60 на 14.12.2017 @ 20:05:55 (Профил | Изпрати бележка) | Цветовете на любовта са различни,
събрани в седемцветна,ефирна дъга,
слънцето нежно докосва дъждовните капки
и ги ги превръща в многоцветна мечта.
Прочетох с интерес твоят разказ,libra!
Поздрави! |
Re: Фея на Дъгата от doktora на 14.12.2017 @ 22:43:15 (Профил | Изпрати бележка) | Да, цветовете и те се менят нюансите ... кат в живота. И правилно, защото ще бъде скучно да се виждаме в едни и същи цветове хех
Но поантата... ()
Никос, синестезист :)))
|
Re: Фея на Дъгата от Angelche на 15.12.2017 @ 01:02:35 (Профил | Изпрати бележка) | Привет златна феичке на цветовете:)))
Приказката ти е като дъгата! А коментарите,
които прочетох ме заинтригуваха. Сигурно е
хубаво да можеш да виждаш цветове във всичко:)
И не мога да скрия любопитството си: аз в какъв цвят съм?
Ще се радвам много ако ми отговориш, много ми е интересно:))
И си запази златното, остани си фея:))) |
Re: Фея на Дъгата от daro на 15.12.2017 @ 10:08:01 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за този текст, Ил!:)
Извърших своето селение в любимите си младежки ширини... и по-конкретно, в поетиката на Рембо - цветовете на "Гласните". Тогава се удивлявах на гениалното му въображение, без да зная, че и той е бил в тази "диагноза".
" А — чер, Е — бял, И — ален, Ю — зелен, О — син,
произхода ви скрит аз ще разкрия гласни!
А — чер корсет, мъхнат от меките атласни
мушици, дето в зной звънят край не един
блатист канал;..."
...
Прелетях и над "Вторникът е зелен" на Живето - поспрях се за малко над тези цветни думи:
"...лекарят, който каза на мама,
че трябва да ни изпратят
в психиатрична клиника
беше жабешкотъмносив,
а другият, оранжевият, като тате
твърдеше, че това е просто
СИНЕСТЕЗИЯ."
... и продължих да се рея във "оценяването" на последните ѝ "видове" - в живописната палитра на словото ѝ, в отговорите на "какво да правиш с един стол и..."
... когато и с кожата си усещам, духовната ви близост:
"...тогава
със сигурност
си жена."
Светли празници!
...(.)
|
Re: Фея на Дъгата от IGeorgieva на 15.12.2017 @ 12:34:42 (Профил | Изпрати бележка) | Необикновена дарба, която може да бъде болезнена понякога. Пожелавам ти окъпана в златисто Коледа, libra!
:) |
Re: Фея на Дъгата от elsion (negesta@gmail.com) на 16.12.2017 @ 12:23:31 (Профил | Изпрати бележка) | Да разказваш е цветове и да е толкова жива картината... :)
... Потапянето в забравата е като че ли едно от големите тайнства в кръговрата на живота; и от големите предизвикателства. Какъв е цветът на забравата ми е интересно? Мъглив? Черен? Бял? :) |
Re: Фея на Дъгата от somebody (somebody_s@abv.bg) на 16.12.2017 @ 22:41:22 (Профил | Изпрати бележка) | Нямаш представа колко ми е близка приказката ти. Като цветове, като усещания, като изживявания! Само финала, него бих пренаписала. Когато се отдават енергии няма как да не искри светлина. Такава, която обгръща тези, които я обменят. Фея на дъгата казваш, а досега се правеше на прекрасно жълт слъноглед :)))))))))))
Хем ме натъжи, хем ти се усмихвам след прочита. Може би защото виждам близостта на облака и сиянието на дъгата над него :)))))) |
| |