автор: pavlinag

Ще откажа таксито,
дето викнах за гарата.
Онова, със наръсени
върху жабката фасове.
През прозореца вятърът
ми ги връща подсказващо,
а и някак седалките
ми се струват ужасни.
Щях да дойда без раница,
ей тъй на, само с картата.
Та нали го планувахме
много месеци заедно.
Но едно е, когато
"по принцип" приказваме.
Съмсем друго, когато
таксито съм хванала.
Извинете, обръщаме!
Не, не съм си забравила
нито куфара,
нито да изключа котлоните!
Затрепера гласът му
при мойто обаждане
и с кафето полях си
добре панталона.