... някой ден ще дойде краят, Господ ще ме призове,
не отвикнах да мечтая даже на шейсет и две,
и мечтите ми са прости – да не ходя с празен джоб,
дойдат ли Велики пости, да сваря на тати боб,
да отидем нявга с мама на Колхозния пазар –
и – като на градска дама, да й купя пеньоар,
да се върна от морето – жив, със лонда-две турук,
книгите, които четох, да ги дам на някой друг,
синовете да пристигнат – гости от отминал миг,
и ръждясалата ригла да изкъртят със ритник,
котаракът под асмата да си хване пак мишле,
и денят да бъде кратък – вятър в зимното поле,
между милост и присъда минах пътя си нелек,
и на онзи свят ще бъда спомен за добър Човек.
12 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 22, 55 ч.