автор: Zvon

Писа рука моя таз писаница под светлик от вощеница. Подир туй очите ми я прочетоха, а умът ми нищо не проумя. О, велико блаженство!
колобър Гостун, 10 век

Не внимавах, разсеян бях. И вместо шептящият глас на Пеги Ли зазвуча сопраното на Мария Калас:
Casta Diva, che inargenti
queste sacre antiche piante,
a noi volgi il bel sembiante
senza nube e senza vel…

Спомените ми заподскачаха като козички, калейдоскопично се подредиха и ми припомниха далечни благи времена. Когато за първи чух Калас да пее каватината Casta Diva на Норма, старателно бръснех лявата си буза. Четината ми пращеше под острието на бръснача, старият лампов Телефункен припукваше от атмосферни смущения, а ушите ми ненаситно пиеха еликсира от звуци донесени чак от Метрополитен опера. Свършихме заедно - аз бръсненето, Калас - арията. Мигом осъзнах, че съм обречен да я чуя на живо. Бе 28 октомври 1956 г.

През есента на 1961 г. гроздовата реколта бе знаменита, а на световните борси акциите на вторниците, макар и за кратко, рязко поскъпнаха - имах цял пакет от тях. Няколко часа преди това събитие, в една късна октомврийска нощ телефонът ми зазвъня - тогава още не бях изхвърлил телевизора си, тъй като все още не бях го купил. Толкова късно и настойчиво звънеше единствено Барух Шамлиев (Шами) - съратник, енергичен радиоикономист и борсов конспиратор. Наистина бе той.

- Продай си вторниците! - изкомандва ми и затвори телефона.

По онова време Барух бе опасал земното кълбо с морзова мрежа от борсови агенти. Най-способен сред тях бе Гуга Гуилермо - трънчанин от аржентинския град Тукуман. Официално работеше като Ziegenficker (1*) на свободна практика. Притежаваше необяснима дарба за мимикрия, при това със смайваща фотографска точност. Можеше да наподобява всеки обект до който застане – от Папа Римски до 21-а стр. на Пинокио. Шами ми е показвал снимка от прием в посолство ни в Буенос Айрес. На нея един до друг стояха двама дипломати, двама Никола Инджовци - неотличими като две капки Белуга. Който видеше тази фотография си мислеше, че е плод на фотографски трик. Малцина знаеха, че единият от Инджовците е Гуга, проводен със специална мисия в посолството. Седмица преди Шами да ми позвъни, Гуга по негово нареждане посетил фондовата борса в Буенос Айрес. Според Баруховите инструкции, постоял петнадесетина минути пред таблото с борсови индекси. През това време видимо за брокерите останало само хамелеонското копие пресъздавано от Гуилермо, което както се досещате е било ловко подправено - където и колкото трябва. По-късно дойде и среднощното позвъняване на Барух. Послушах го, продадох, понадух портфейла си, а в началото на декември вече бях в Милано. Дошъл бе жадуваният миг да видя Калас. Мястото на срещата бе в Ла Скала. Пътуването си до там маскирах като командировка. Списание "БТА - Светът в снимки и карикатури" отдавна желаеше да получи интервю от Луджи Лонго. По онова време го гласяха за генерален секретар на италианската компартия. Досадните подробности около интервюто вече бяха договорени. За това любезно бе помогнала тъщата на Лонго - партиен секретар на секция "Медни духови" в оркестъра на Ла Скала. С нейна помощ успях да си резервирам жадувания билет за представлението с Мария Калас. Парите от продадените вторници ми осигуриха великолепно място. И до днес пазя билета си - партер, ред В, място 12, Медея от Керубини с Мария Калас, диригент Тулио Серафин, 14 декември 1961 г.


Лъжиците на Луиджи Лонго (2*)

Не помня - дали взех интервю от Луиджи Лонго или пък той самият ми го даде. Знаех неговата слабост да колекционира лъжици, подобно на Мусолини. Бях му приготвил дар - алуминиева войнишка лъжица от годините на Първата световна война, принадлежала на ефрейтор Запрян Вретенаров, канонир от 13-ти скорострелен артилерийски полк. На дръжката й имаше курсивен надпис: "Супа или надежда". Луиджи пък ми подари каталог на колекцията си. Пазя го и до днес. На стр. 11 е златната лъжичка, с която в уста е бил роден Луи XIV. На стр. 91 бе снимана лъжицата, с която Владимир Илич - Ленин дълги години е сърбал горещите боршове на Надежда Крупская. На стр. 103 пък имаше снимка на затворническата лъжица на Георги Димитров от периода на Лайпцигския процес. Луиджи Лонго, освен притежател на лъжица на Димитров, по-късно стана и кавалер на едноименен орден. През 60-те другарят Лонго се бе оплел в коварните идеологически мрежи на Херберт Маркузе.

- Molto onorevole compagno (3*) - каза ми Луиджи - не смятай, че страстта ми към колекционирането на лъжици е дребнобуржоазна приумица. Това е занимание с дълбок идеологически смисъл. Лъжицата, освен прибор за хранене е и двигател на революцията. Един от централните постулати на марксизма е, че на работническата класа е отредено да унищожи капитализма и създаде жадуваното справедливо общество. Това е било правдиво в средата на XIX век, но днес е категорично невярно. Сегашният работник е имуществено обременен и притежава много неща за губене освен оковите си. Работниците отдавна са интегрирани в капиталистическата система, разсъждават почти като работодателите си и се стремят не към разбиване на действащия модел, а единствено към по-пълното си вписване в него. Работниците искат да станат капиталисти, а не да събарят капитализма. Много са институциите впрегнати да им внушават, че те живеят в най-добрия възможен свят и че всякаква съпротива срещу неговите закони е безсмислена. Обществото ни е тотално мобилизирано срещу собствената си свобода. Хората са превърнати в едноизмерни консуматори, които се интересуват единствено от това как по-бързо да си купят нов автомобил, хладилник или телевизор. Критическото мислене е като забравен на гарата багаж, а притежателите му не го дирят, защото са заети да удовлетворяват внушените им лъжливи потребности. Така революционното жило на пролетариата е изтръгнато. Той трябва или отново да се революционизира, или да му се дири заместник, безусловно готов да заеме мястото му на барикадите. Как да събудим заспалите инстинкти на работниците? Най-естествено е да отнемем от ръцете им лъжицата, символ на духовна леност и ояждане. Аз вече се посветих на тази трудна борба. Ако един ден видиш, че работниците масово изхвърлят телевизорите си, знай че или е дошъл Черния петък, или пък улиците вече са обарикадени и обарутени, изпълнени с пролетарий, чиито ръце държат не лъжици, а пушки.

Помня, че подир години, когато изхвърлих своя телевизор бе сряда, а улиците ухаеха на липи.

Брундила Ричи

Пропуснах да отбележа, че очарователната тъща на Луиджи Лонго се именуваше Брундила Ричи. Тя ми препоръча ресторанта DeCanto, в който ежедневно обядвах - изискан и малко странен. Намираше на Piazza della Scala 6. Посетителите до един бяха меломани. Масите се подреждаха в конфигурацията на симфоничен оркестър. Моята бе там гдето застават медните духови. В 13 часа супата вече бе сервирана, благоухаеше, но никой не докосваше лъжиците. В 13.10 влиташе диригентът - маестро Тулио Серафин, енергичен старчок навъртял 80 лазарника. След него вратите на ресторанта безусловно се заключваха. Маестрото делово заставаше на диригентския пулт, потропваше нервно с палката си и даваше знак за готовност на масата с първите цигулки. Оберкелнерът тържествено обявяваше:

- Franz von Suppе, Leichte Kavallerie!

От колоните зазвучаваше позната увертюра към оперетата "Леката кавалерия" и първите лъжици в темпо Maestoso тържествено начеваха да гребат от немската супа Пихелщайнер. Маестро Серефин бе доста сприхав, все намираше кусури, гневеше се, спираше изпълнението, ругаеше, скършваше на две палката си, а след това продължаваше да дирижира чрез веждите и мустаците си.

- В партитурата, уважаеми лъжичари, е написано "соn аmоrе" - гълчеше той. Вие не посръбвате супичката с нежност, а я гребете с лъжиците без капка любов, тъй както женен мъж куса посредствената чорба на благоверната си!

Скоро ритъмът забързваше в Allegretto brillante. Салонът оживяваше, заблестяваше, излизаше и балетът. Келнери с красиви хусарски мундири и кухненски ножове в ръце галопираха между масите, яхнали гривести келнерки.

Когато идеше ред на десерта, Тулио вече псуваше като фелдфебел:

- Масата на контрабасите! Ваш`та мама музикантска, кой ви е учил да ядете сладоледено фламбе с лъжичка за хайвер?


Crudel (4*)

14 декември, 1961, минути преди 19 часа. Площадът Ла Скала ухае на кестени. В гардероба на операта долавям други аромати - нежни, аристократични парфюми. После носът ми се пъха на партера - там поема от любимата ми миризма на декори - маслени и темперни бои този път с подчертано присъствие на поцуоли, сиена печена, умбра и капут-мортум. Не помня на какво ухаеше залата, когато се появи Тя. Това вече не бе "примадоната със слонски крака" от 50-те години. Превърнала се бе във фина дама с изкусителна снага. Уменията, придобити в казармата, ми помогнаха да оценя килограмите й - не повече от 71. Бяха отминали годините, когато в дискретен швейцарски санаториум бе успяла да стопи 40 килограма. Твърди се, че е станало с помощта на работливи глисти. За съжаление, на 14 декември феноменалният глас на Калас не бе в обичайната си форма. А може би бавничко бе тръгнал към томителен заник. Това особено се усети в първо действие при дуета й с Язон. Публиката зашушука. Калас отначало не обръщаше внимание на несподавения шепот и допя до момента, когато според текста на ролята, трябваше да нарече Язон “Crudel!”. След първото “Crudel!” тя замлъкна. После извърна лице към залата и изпя второто “Crudel!”. Направи пауза и продължи с "Ho dato tutto a te” (Отдадох ти всичко), размахвайки юмрук не към Язон, а към залата. Публиката замълча, а после я засипа с овации.

- Ripugnante! (5*)

Не, това не е от либретото на Медея. Така започва един незабравим речитатив на Лозан Стрелков в ролята на главен директор на БТА. Драматизмът на Медея отново извика спомена за него. Бях заспал на работното си място. Тогава се трудех като тръбач. Седях до тръбата, по която радистите от горния етаж пускаха рула с разпечатки на радиоемисиите и на мига ги превеждах. Точно на това място ме бе тръшнал Морфей. Събуди ме изпепеляващият глас на Лозан Стрелков:

- Dormi sul posto di lavoro, interprete compagno! Ripugnante! Questo non ti perdonerà mai! (6*)

Стрелковото слово притежаваше изпепеляваща сила. Знам, че Силистренският театър изгоря след постановка на пиесата му „Разпаления въглен“. Стотици способи съм опитвал за да прогоня страховития спомен от прекъснатия ми сън. Дори когато внезапно станах на осемдесет, се записах на курсове по забрава по системата на Румпелщилцхен – и това не помогна. Единственото облекчение от тежките мисли, които той ми причинява е Белугата. И вчера си купих бутилка от нея. На касата симпатично момиче ми намигна и рече:

- Весели момко, купете си и билетче от националната лотария! Помага и за влюбване, и за разлюбване, при това лечението и в двата случая изцяло се поема от здравната каса!

Послушах я. Прибрах се. Изстудих Белугата. Налях. Отпих. С решителни движения затърках билетчето. Горният слой, върху който бяха отпечатани указания, се ронеше и скоро като в палимпсест се откри оригиналния текст:

1. Не си купувай ненужности!
2. Изхвърли си телевизора!
3. Отрежи си ушите!
4. Яж малко, пий повече!
5. Знай, че повечето неприятности идат от туй, че не си стоиш у дома!
6. Не забрявай да погалиш кучето си! Ако нямаш свое, погали чуждо!
7. Не забрявай да погалиш жена си! Нямаш ли своя - чужда погали!

Не приех само правило 3. Мисля, че ушите все още могат да ми послужат за нещо. Например, да чуя с тях Брезнишкото хоро на Гюрга (Гуга) Пенджурова и Рамадан Лолов. Чух го, ето го: „Ой Димитро ле, русокосо момиче ...“

https://www.youtube.com/watch?v=Z1fzh9LMYLc&index=3&list=PLgoYkkK5usQUhnrS_hqYmYlkszrCfEcfN

А знаете ли, че испанското име "Гуга" означавало жезъл на разума? И да не забравя – не ходете на екскурзия в Mare Serenitatis. Няма какво да се види освен един изоставен луномобил със свалени регистрационни номера и два паспорта на американски астронавти, забравени на задната седалка.

1* Ziegenficker – козоеб
2* Използвана е информация от
http://a-specto.bg/filosofat-revoluciata/
3* Molto onorevole compagno - Многоуважаеми другарю
4* Crudel - жесток, безсърдечен
5* Отвратително!
6* Спиш на работното си място, другарю преводач! Отвратително! Това вам нивга не ще простя!

Преводите на италиански са направени чрез Google Translator