автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от македонски)

Запалих кибритчето посред зима – малкото лампионче от топлина
кръжеше пред коледната елха в тъмния болничен коридор.
Самотен коридор в глуха доба и коледни лампички,
които светват и изгасват като добри и лоши спомени. Бездомници
се задомили в чакалнята. Свикнали да спят с безсънието,
седят като пациенти, които отдавна не са дочакали медицинския преглед.
Странно е спешното: елхата в коридора ни мига по лицата
и ни показва всичко това, което всеки би скрил.
Например, че любовта е като бедността. Колкото и да искаме,
никога не можем да я скрием, също както и съвестта –
змийско гнездо, което ни свети в главата, а не е огън, като в гатанката
на старата майка, нито пък е чакалня в болницата, или някаква
станция, в която живеят и чакат тези, които никъде не пътуват
и постоянно сменят местата, от които всички си отиваме…

Запалих кибритче посред зима – мъничкото лампионче от тишина
Кръжеше пред коледната елха в тъмния болничен коридор
и едрите, тихи снежинки между, които се връщам у дома…


ЧКОРЧЕ

Автор: Борче Панов, Република Македонија

Запалив чкорче среде зимава - мало лампионче од топлина
што лебди пред елката во темниот болнички ходник.
Самотен ходник во глуво доба и новогодишни сијалички
што се палат и гасат како добри и лоши сеќавања. Бездомници
се здомиле во чекалната. Навикнати да спијат со несоницата,
седат како пациенти што одамна не дочекале лекарски преглед.
Чудно е ургентното: елката во ходникот ни трепка врз лицата
и ни го покажува сето она што секогаш би го сокриле.
На пример, дека и љубовта е како бедата. Колку и да сакаме –
никогаш не можеме да ја скриеме, исто како и совеста –
змејско гнездо што ни свети в глава, а не е оган како во гатанката
на старамајка, ниту пак е чекална в болница, или некоја
станица во која живеат и чекаат оние што никаде не патуваат,
а постојано си ги менуваат местата од кои сите заминуваме.