Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 0
Всичко: 409

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКибритче – (Борче Панов, Република Македонија)
раздел: Преводи
автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от македонски)

Запалих кибритчето посред зима – малкото лампионче от топлина
кръжеше пред коледната елха в тъмния болничен коридор.
Самотен коридор в глуха доба и коледни лампички,
които светват и изгасват като добри и лоши спомени. Бездомници
се задомили в чакалнята. Свикнали да спят с безсънието,
седят като пациенти, които отдавна не са дочакали медицинския преглед.
Странно е спешното: елхата в коридора ни мига по лицата
и ни показва всичко това, което всеки би скрил.
Например, че любовта е като бедността. Колкото и да искаме,
никога не можем да я скрием, също както и съвестта –
змийско гнездо, което ни свети в главата, а не е огън, като в гатанката
на старата майка, нито пък е чакалня в болницата, или някаква
станция, в която живеят и чакат тези, които никъде не пътуват
и постоянно сменят местата, от които всички си отиваме…

Запалих кибритче посред зима – мъничкото лампионче от тишина
Кръжеше пред коледната елха в тъмния болничен коридор
и едрите, тихи снежинки между, които се връщам у дома…


ЧКОРЧЕ

Автор: Борче Панов, Република Македонија

Запалив чкорче среде зимава - мало лампионче од топлина
што лебди пред елката во темниот болнички ходник.
Самотен ходник во глуво доба и новогодишни сијалички
што се палат и гасат како добри и лоши сеќавања. Бездомници
се здомиле во чекалната. Навикнати да спијат со несоницата,
седат како пациенти што одамна не дочекале лекарски преглед.
Чудно е ургентното: елката во ходникот ни трепка врз лицата
и ни го покажува сето она што секогаш би го сокриле.
На пример, дека и љубовта е како бедата. Колку и да сакаме –
никогаш не можеме да ја скриеме, исто како и совеста –
змејско гнездо што ни свети в глава, а не е оган како во гатанката
на старамајка, ниту пак е чекална в болница, или некоја
станица во која живеат и чекаат оние што никаде не патуваат,
а постојано си ги менуваат местата од кои сите заминуваме.


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.12.2017 @ 10:00:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   LATINKA-ZLATNA

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.01.2022 год. / 03:53:48 часа

добави твой текст
"Кибритче – (Борче Панов, Република Македонија)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кибритче – (Борче Панов, Република Македонија)
от LATINKA-ZLATNA на 12.12.2017 @ 10:33:14
(Профил | Изпрати бележка)
Текстът на автора да се чете оттук!
Благодаря за проявеното разбиране!


ЧКОРЧЕ

Автор: Борче Панов, Република Македонија

Запалив чкорче среде зимава - мало лампионче од топлина
што лебди пред елката во темниот болнички ходник.
Самотен ходник во глуво доба и новогодишни сијалички
што се палат и гасат како добри и лоши сеќавања. Бездомници
се здомиле во чекалната. Навикнати да спијат со несоницата,
седат како пациенти што одамна не дочекале лекарски преглед.
Чудно е ургентното: елката во ходникот ни трепка врз лицата
и ни го покажува сето она што секогаш би го сокриле.
На пример, дека и љубовта е како бедата. Колку и да сакаме –
никогаш не можеме да ја скриеме, исто како и совеста –
змејско гнездо што ни свети в глава, а не е оган како во гатанката
на старамајка, ниту пак е чекална в болница, или некоја
станица во која живеат и чекаат оние што никаде не патуваат,
а постојано си ги менуваат местата од кои сите заминуваме.

Запалив чкорче среде зимава. Малечко лампионче од топлина
што лебди среде елката во долгиот болнички ходник
и крупните, тивки снегулки помеѓу кои се враќам дома...



Re: Кибритче – (Борче Панов, Република Македонија)
от doktora на 12.12.2017 @ 10:38:16
(Профил | Изпрати бележка)
Нежен Борче, Златна, поет отвсякъде!
Светли празници, мила!
Никос :)

]


Re: Кибритче – (Борче Панов, Република Македонија)
от LATINKA-ZLATNA на 17.12.2017 @ 21:36:12
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Приятелю!
Борче Панов също благодари за хубавите думи!

Когато излезе от печат двуезичната ми преводна книга "Частици хематит" със стихове на Борче Панов, получих от него писмо със следното съдържание: “Благодаря ти, че поезията ми спечели доверието ти за един такъв величествен акт – тя да бъде преведена на красивия български език!”

Желая ти весело посрещане на празниците!

]