автор: mitkoeapostolov

Когато Ивет влезе в кабинета, доктор Иванов забеляза, че е привлекателна. Не беше виждал привлекателна жена от няколко години. Разбира се покрай него се въртяха много красавици, но никоя от тях не го привличаше. А сега Ивет… В сравнение с останалите не беше нещо специално- къси крака, леко пълно, но стегнато дупе, и ведро, но обикновено лице. Това, което привличаше доктора се криеше в погледа, който сякаш се смееше по детски, укоряваше по майчински и привличаше съблазнително.
- Здравейте, какви са оплакванията?- попита докторът.
- Възпалено гърло и силна кашлица.
- Седнете на кушетката и отворете устата. Сестра, подайте ми метална лъжица. Такаа, да, наистина гърлото е възпалено. Кашляйте. Добре.
Ивет потрепери.
- Да не ви е студено?- попита доктор Иванов.
- Не.
- Добре. Свалете си ризата, за да ви преслушам дробовете.
Ивет разкопча ризата си и понечи да освободи сутиена си.
- Няма нужда- каза докторът. – Дишайте.
Доктор Иванов местеше стетоскопа на различни места по гърба на Ивет, а след това около гърдите ѝ. Радваше се, че най-после е срещнал жена, която го привлича. Беше се притеснил, че е омагьосан от съпругата си Анелия. Преди да я срещне, доктор Иванов беше имал връзки с различни жени, но винаги оставаше привлечен и към останалите красавици. Откакто срещна Анелия обаче, не желаеше никоя друга.
Привличането към Ивет в никакъв случай не подтикваше доктор Иванов да действа. Той се чувстваше щастливо женен и нямаше търпение да дочака първото си дете след около месец. Появата на Ивет само го успокои, че на света все още има и други жени, които го привличат; жени, които бяха родени за други мъже.
Докато разсъждаваше и съзерцаваше самодивския поглед на пациентката си, ръката му се отплесна леко и той я докосна по гърдата. Допирът го влуди. Възможно ли беше? За да провери със сигурност продължи да опипва меката тъкан, като пръстите му шареха безразборно по цялата гърда. Когато докосна зърното обаче, Ивет не се сдържа и скочи от кушетката, грабна железния скалпел от бюрото и посегна към врата му.
- Извратен мръсник- изкрещя тя и острието блесна във въздуха.
Доктор Иванов инстинктивно отскочи назад, но скалпелът се плъзна по дясната му буза и остави дълбока рана. За секунди цялото му лице се покри с кръв.
- Доктор, извикайте доктор- кресна Иванов на сестрата.
Сестрата не помръдна от мястото си зад бюрото. Погледът ѝ се беше забил в клавиатурата на компютъра, сякаш събираше смелост да извърши нещо, но нещо по-силно от нея я възпираше.
Ивет припряно закопча последните копчета, хвърли последен поглед назад и излетя навън.
***
Още като влезе в кабинета, Ивет забеляза погледа на младия доктор. Забеляза и златната халка. „Ахаа”, помисли си тя, „значи е един от тези”.
Спомни си за Петър. Три години изпълнени с толкова щастие и мъка, но най-вече пропити с празните обещания, че ще се разведе. Накрая вместо да се раздели със съпругата си ѝ направи трето дете. На Ивет каза, че връзката им се била изчерпала.
На нея това изчерпване ѝ коства две години. При спомена за първата година в психиатрията, където направи опит за самоубийство ѝ се повдигна.
Когато докторът я покани да седне на кушетката, тя се насили да изпълни заръката му. „Само да ми каже една думичка”, помисли си тя и сви юмруци, „или да направи един неприличен жест”, скръцна тя със зъби преди да отвори уста, „ще го убия”.
За да избегне наглия му поглед, Ивет отмести очи към сестрата. Колко беше хубава. Ивет и преди се беше заглеждала в жени, но този път беше различно. Плахия поглед на сестрата и кротките ѝ кафяви очи създаваха у Ивет желанието да я закриля от сексуалния хищник, за когото работеше. Нещо повече. Стройното тяло на сестрата покрито от любимия фетиш на Ивет- бялата престилка- накараха младата пациентка да потрепери от възбуда.
Наглият доктор я попита дали ѝ е студено. „Студено?”, засмя се на ум Ивет, „та аз горя от щастие”. Сестрата отвърна с плаха усмивка. Ивет се възбуди. Тя силно желаеше да изхвърли доктора от стаята и да метне помощничката му върху същата кушетка, върху която седеше.
Мъжки глас прекъсна мислите ѝ с молба да си разкопчае ризата. Ивет с удоволствие изпълни заръката му, докато следеше погледа на сестрата, който ту я стрелкаше, ту се свеждаше към клавиатурата.
Ивет също мяташе палавия си поглед и като установи траен визуален контакт понечи да разкопчае сутиена си. Сестрата жадно следеше всяко нейно движение, но за съжаление, докторът спря пациентката.
Ивет усещаше докосванията на хладния стетоскоп по тялото си, все едно бяха розовите пръсти на другата жена. Овлажни се.
Изведнъж нещо я докосна по гърдата. В първия момент възбудата достигна своята кулминация, но след като мозъка регистрира източника на ласките, чувството бързо премина в отвращение. Сърцето ѝ се изпълни с яд, първо срещу лъжеца Петър, после срещу похотливия измамник, който най-безсрамно я опипваше. Яростният ѝ поглед случайно се спря на скалпела върху бюрото, а мозъкът мигновено ѝ разпореди как да го използва.
Докато гледаше как кръвта шурти по лицето на доктора устните ѝ се разтвориха в щастлива усмивка.
- Доктор, извикайте доктор- кресна докторът на сестрата.
Ивет започна да закопчава копчетата на ризата си. Чак сега се сети за сестрата. Обърна се към нея точно навреме, за да забележи извърнатия поглед. Ясно. И тя беше като останалите. Щеше да прекара живота си в унижение на един изверг, като грубо потъпква собствените си биологични потребности. И то за какво? За някаква мижава заплата. Е, нейна си работа.
Ивет се втурна през вратата и повече не погледна назад.
***
Сестра Георгиева работеше при доктор Иванов от две години. Две от най-хубавите години в живота ѝ. Беше много трудно за млада и привлекателна сестра като нея да намери работа при също толкова млад и привлекателен доктор без да се налага да задоволява биологичните му потребности.
В началото помисли, че докторът е хомосексуален. После, когато се запозна със съпругата му, разбра. Той беше влюбен в жена си. Колко красиво. Колко романтично. Колко рядко за съвременния живот. Сестра Георгиева дори почувства ревност. Женската ѝ интуиция я накара да провери верността на съпруга като на няколко пъти сложи мрежести чорапогащници на работа или уж случайно разкриваше дантелените си жартиери. Докторът сякаш беше сляп.
След проваленото изкушение настъпи блажения период на спокойствието, през който всеки вършеше своята работа и скоро докторът и сестрата станаха страхотен екип. Пациентите се увеличиха. Заплатите също. Сестра Георгиева си купи малък, но луксозен апартамент и мечтаната от гимназията кола Мини Купър.
Наглед всичко вървеше страхотно, но тя не се чувстваше щастлива. Още когато загуби майка си от рака, нещо в женствеността ѝ се пречупи и никога след това не се възстанови. Опита се да го намери в обятията на няколко красиви и мили момчета, но нищо не излезе. Колкото повече време минаваше, момчетата взеха да я интересуват все по-малко, докато накрая съвсем спря да им обръща внимание.
С момичетата беше различно. В техните погледи сестра Георгиева намираше загубената женственост, за която толкова копнееше. Естествено, тези чувства я ужасяваха и тя никога не си позволяваше да действа.
До днес. Още като срещна цветния поглед на Ивет разбра, че с нея ще е различно. Топлина заля стомаха ѝ. Не можеше да контролира очите си. А Ивет постоянно я предизвикваше- с поглед, с тяло, с жестове.
Когато Ивет свали блузата си, сестра Георгиева беше готова да изхвърли доктор Иванов от стаята. Учуди се, че освен лудото физическо привличане, което изпитваше, тя желаеше Ивет като партньор, като някой който да е до нея- да я закриля от бедите на опасния свят.
Тогава се случи катастрофата. Сестра Георгиева отлично забеляза как ръката на доктор Иванов се плъзна по гърдата на Ивет. Това, което я ужаси беше начинът, по който пръстите му опипваха кожата. Тя беше виждала стотици пъти това движение по време на заболяването на майка си. Знаеше какво беше намерил доктора- тумор.
Как така все се случваше на нея? Тъкмо намери човек, с когото желае да сподели живота си и същия този живот желаеше така жестоко да ѝ го отнеме. Не. Сестра Георгиева не беше готова да загуби още един скъп човек. Не искаше отново да преминава през ада на болката и съмнението. Затова, когато Ивет я погледна изпитателно, тя извърна погледа си.
Остана смаяна от реакцията на пациентката, която скочи и сграбчи скалпела. Разрязаната буза на доктор Иванов я обърка още повече. Мозъкът ѝ не успяваше да съчетае уважението към доктора с възбудата от Ивет и развитието на ситуацията. Затова тя менеше мнението си всяка секунда. Какво да направи?
- Доктор, извикайте доктор- кресна доктор Иванов на сестра Георгиева.