автор: apostola

Погледнал нагоре в небесната шир,
усещам как гаснат над мене звездите.
Но знам, че и нови се раждат безспир
на Космоса- вечно безкраен- в мъглите.

Така са и нашите земни звезди,
които край мене в живота угасват.
Добре, че оставят те свои следи
И с вечното горе завинаги срастват

И други се раждат по земната шир,
И те към комичното горе се взират.
Че главозамаяни, като след пир
Със своята роля завидно умират...