автор: yotovava

Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.

Довчера бяхме млади и добри,
нахъсени и диви – непокорни!
А днес внезапно грохваме! – дори
ни подиграват уличните фльорци.

От онзи свят – и аз, дошла пеша,
не нося с мене никаква утеха.
И вече нямам право да греша
в сърцето си – под дрипавата дреха.

Обичайте се – просто, и сега! –
ни рай, ни ад оттатък съществуват.
Там само Господ знае докога
какво и колко всеки тук е струвал.

Живеем си в сапунен сериал –
намръщени, обидени сърдити.
Все другият е крив и неразбрал.
А точно той ще ни склопи очите.

С какво ще ни запомни този век? –
нима с безумната ни надпревара
да смачкаме любимия човек,
и праведни светът да ни изкара?

Обичайте... обичайте – до смърт! –
единственият изход от живота.
Преселим ли се някога отвъд,
едва ли някой дълго ще ни помни.