автор: Angelche

Когато ме погледнеш
чувам в погледа ти нашата приказка,
чупиш от мен парче по парче
и ме прибираш на топло до сърцето си.

Когато ме докоснеш
виждам в душата ти нашето слънце,
отронваш ме на трохи
и ги слагаш пак там на топло, до сърцето.
Когато с поглед ме изгаряш
усещам порива на нашите желания,
от пепелта ме събираш- въглени,
сложени там до сърцето, с нова сила горят.
Когато ми зашепнеш
докосвам в гласа ти нашите чувства,
късаш ми мислите
прилежно ги сгъваш там, до сърцето си.
Обичам те. Обичаш ме.
И ме разкъсваш, и пак, и пак, и пак….
Къс по къс ме събираш… цялата,
с целувки ме сглобяваш
и продължаваш да ме обичаш,
да изгориш в мен, в жаравата,
в апокалипсиса на любовта.