автор: Albatros

... на момичето ми, дето ще ме чака в есента,
ще ѝ взема от морето шепа простички неща –
мидичка, перо от гларус, нейде тихо отлетял,
камък, пожълтял от старост, къс от залеза за шал,
суха клечка от тръстика и черупка от рапан,
вятър, милнал Атлантика, или Тихи океан,

снопче сухи водорасли – да ѝ дъха на море,
щом като ми каже здрасти, и до нея влакът спре,
тъй ми рече Баба Ванга, сетне Бог и Син и Дух! –
там, на старата веранда да ѝ скъсам чироз сух,
рача щипка – да си има в чантичката амулет,
да си носи цяла зима светъл спомен за Поет.

7 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 7, 35 ч.