автор: gogata622

Като лист от вятъра отронен
бродех по безкрайната земя.
Сам, забравен, без мечти, бездомен,
търсех аз да срещна любовта.

Минах през реки и през полета.
Минах планини и езера.
Минах океани и морета
Срещах само злъч и суета.

Хора без надежда и без вяра
със студени, каменни лица!
Със души изпълнени с поквара!
Живи, ала нямаха сърца!

Скитах и ръце напред протягах
но не хванах ничия ръка.
Не разбрах – от себе си ли бягах,
или бе се променил света?

Любовта превърната в омраза
беше завлдаяла този свят!
Като страшна, гибелна зараза
дебнеше напред и стар, и млад!

Исках, търсех и пред мен се взирах.
Все вървях по пътя непознат.
Ден и нощ. Във студ и пек не спирах,
но навсякъде цареше хлад!

Студ безжалостно и упорито
бе прогонил всяка топлина!
Нямаше дори искрици скрити!
Всичко беше само тъмнина!