автор: Albatros

... кученцето ми – навярно? – си е куча марка псе,
покрай мене – благодарно, цял ден се навърта все,
подир моя чифт ботуши – за да не вечерям сам! –
пръстите ми с радост души, сякаш дюнер ще му дам,
аз пастет на хляб му мажа – и по пряката „Антим”
вечер слизаме на плажа – цяла нощ звезди броим,
тича през солени пръски, рови в пясъка окоп! –
без да е порода хъски! – в мен е влюбено до гроб,

не признава! – щом ме пази, ни тояга, ни синджир –
вчера щеше да го сгази зарад мене тежък ТИР,
денем по Гезмето линка, чака кренвирша си „Кен”,
в Шишковата ми градинка биричка си пийва с мен,
всяка вечер проверява мейлите ми – в „АВV”! –
вместо мен за чест и слава! – ми измисли рими две,
лахме днес на пейка в парка! – заедно – едно есе...
Ако то е куча марка, аз съм куча марка псе.

5 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 14, 30 ч.