автор: Angelche

Дали ще мога да си тръгна
като камбанен звън разкъсал тишината.
В мълчание сега да се превърна
да докосна на камбаната душата.
Дали ще мога с нея да запея
онази чудна песен , неизречена
щом луната и звездите там бледнеят
с душата на камбаната да съм облечена.
В ефирна роба е оплела мойте мисли
голяма, дълга, не ми е тя по мярка
звънът от мен тъгата ще избистри
душата ми кънти- камбанна арка.
Дали ще мога да си тръгна
глух камбанен звън разтърси тишината
и болката дали ще мога да прегърна,
в сълзите ми сега умират и цветята.