автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от сръбски)

Падайте, братя – плинт във кръвта!
Изоставете селата, нека гори плам!
Хвърлете сами децата си в огъня!
Отърсете себе си от робския срам!

Умирайте, братя, герои, хора!
За вашата гибел светът ще узнае!
Небето ще плаче дълго време горчиво,
защото вече няма да го има сърбина…

Ние не сме братя, ние сърби не сме!
Или може би сме някаква порода?
Това че сме сърби, това че сме хора,
това че сме братя – о, Боже мой!

Та нима беше така със сина Авел –
да гледа хладно на огнения път?
Та нима е било така – о, мили братя?
Та нима ще бъдете презрени Вие?

Игнорирайте братството на покорство и проклятие!
Това, което небето ви дава, го унищожете!
Та не е ли греховно и не е ли страшно
кръвта на децата си да гледаме ние?

А къде са помощта или сълзите братски?
Или може би атаките са родени за брата свой?..
Голямата мизерия, смъртта и кръвта
днес вие оставяте на самия Бог?!

Но отново грешно, грешно аз пея –
ранени са сърцата на моя народ!
Та Сърбия кипи, кипи и чака,
но не на дявола… или не на Бога!


ПАДАЈТЕ, БРАЋО

Аутор: Ђура Јакшић, Р. Србијa

Падајте, браћо! Плин’те у крви!
Остав’те села, нек’ гори плам!
Бацајте сами у огањ децу!
Стресите с себе ропство и срам!

Гините, браћо, јунаци, људи!
За пропаст вашу свет ће да зна...
Небо ће плакат дуго и горко,
Јер неће бити Србина...

Ми несмо браћа, ми Срби несмо!
Или ви несте Немањин сој?
Та да смо Срби, та да смо људи —
Та да смо браћа — ох, боже мој!...

Та зар би тако с Авале плаве
Гледали ледно у огњен час?
Та зар би тако, ох, браћо драга,
Та зар би тако презрели вас?...

Презрите братства покор и клетву,
Што небо даде, погаз’те ви!
Та није л’ грешно, није ли грозно:
Крв деце ваше гледамо ми!

А где је помоћ ил’ суза братска?
Ил’ „Јуриш, роде, за брата свог“?
У вељој беди, смрти и крви,
Данас вас саме оставља бог!

Ал’ опет, грешан, грешно сам певô
Рањено срце народа мог!
Та Србин кипи, кипи и чека —
Ал’ не да ђаво... ил’ не да бог!


На 27.12.2017 г. се навършиха 185 години от рождението на сръбския поет Джура Якшич. Социалният елемент в поезията му отразява национално-освободителните стремежи.

Някои от по-известните му исторически драми в стихове са:
"Преследването на сърбите" (1864)
"Елисавета, черногорска княгиня" (1868)
"Станое Главаш" (1878)