автор: secret_rose

Любовно разточителен блести
край моя дом светът на светлината.
Лъчите му - изгряващи сестри -
рисуват с пръсти
нереална святост
по тънкия предел на минал взор,
изтекъл към безкрая на сърцето
отвъд реката кръвна
и стобора,
заслизал от нивята и небетата.
Там агънце скрежи от пухкав блян.
Дочувам звън - навярно детска песен.
Духът ми, тъй грижовно призован
напуска недолюбените есени
и плисва - триж възторжен чародей
към яслата и малкото огнище,
в които като в спомен
да зарее
до вчера споделеното ни нищо.
И ето - нова, светла тишина.
Празнувам рождество. Или забрава.
И в стъпките на есенна сърна
за теб, любими,
огънче оставям.