автор: apostola

Нощуват вечерите тихи, тъжни
В душите ни отрудени и морни.
И колко много те сега са длъжни
Към нас да бъдат още отговорни.

Спокойствие в душите да ни
носят
И радост от настъпващи сезони.
От дните милост да си просят,
а вятър нощем тръните да гони.

И мислите ни чисти да остават
по друмищата стръмни и несгодни
Тегобите ни нощем да престават-
да се почувстват думите свободни.

Духът ни земен с облаци да спори
кога било е земното начало.
А мисълта ни пътя си да стори
В небето от звездите натежало.