автор: hristam

Опит за стихотворение, което се чете в две посоки - по стандартният начин, а също и отдолу нагоре.

Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото
много дълбоко те отнася тя - извън теб и другите
и винаги ти дава много повече, отколкото ти можеш да разбереш, и
защото тя винаги оцелява, макар да я убиват пред теб,
а ти си по-жив отвсякога -
превръщаш своето страдание в защитна броня,
заравяш се в тишините си,
оглушал за нейните вибрации,
не можеш да я докоснеш,
защото си изгубил сетивата си за нея,
ти си мислиш, че си избрал да не я виждаш -
истината е, че избира тя,
дори когато приемеш, че любовта не съществува.