автор: Albatros

... есен – дрипава и морна, легна – и склопи очи,
на разстроена валдхорна въздухът през мен бучѝ,
мокър губер – седем ката, просна мътната мъгла –
грохна – мъртва, резедата по планинските била,
клада с кукувичи прежди – листопада сняг покри,
вихрите извиха – снежни, танци в пустите гори –
подир светлите си птици хлебец натроших – комат,

нощи – черни вързуници, взеха страшки да редят,
сякаш тръпнат земетръси – тъпче вятър-хаирсъз,
и се нижат дните – къси, във раван, галоп и тръс,
влязъл на молитва тиха в храма под Иисус Христос,
ви написах два-три стиха с моя словоредец прост,
тръгвам си все тъй бездомен, леко трезвен стар глупак –
и подписвам се за спомен върху пряспата от сняг.

1 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 14, 00 ч.