С развълнувана охра в златисто
и пресипнало тъжно зелено
някой шари по горските листи,
по ескизите есенни в мене.
Вятър хвърля със шепи пендари
зимно слънце със тях да откупи,
а в сърцето ми тлеят пожари,
угасени от каната счупена
на небето пророческо сиво.
Глашатаят на първите скрежове -
вестоносецът зимен - се скрива
зад студа на деня белоснежен.
Но, макар че е пухкаво чисто,
аз тъгувам за охра в златисто.
30.11.17