автор: IGeorgieva

Лекият сумрак, спуснал се над града, бе прогонил двамата отдавнашни приятели – Ванката и Гошо, от улицата и ги бе запратил в кварталната кръчма. Седнали на тяхната си маса и забравили, че са излезли само за хляб и мляко, те нищеха житието-битието на близки и роднини, на нашенски знаменитости и други злощастно известни персони.
Така ги завари Петър, на чието лице грееше незаслепяваща, но широка като в реклама на паста за зъби, усмивка.
– Ей, станах дядо вече, роди се внучето, Петърчо се казва, на мен го кръстиха младите. Тази вечер аз черпя…
Гошо и Иван се оживиха от новината и сърдечно поздравиха новия дядо, но някак, неочаквано за него, попариха ентусиазма му.
– Не знам дали е за радост, че са го кръстили на теб – каза Ванката.
– Та аз цял живот за това мечтая! Какво му e на името ми?
И Гошо му разказа как предишния ден по телевизията показали един човек от Трявна ли, от Харманли ли, когото софийската топлофикация осъдила, без той изобщо да разбере. А човекът парно не бил помирисвал, защото в града му такова нямало. Бил научил за присъдата чак когато съдия-изпълнителят потропал на вратата му да описва имуществото му.
– Е как така? – възмути се Петър
– Е така, съвпадение на имената и някакъв чиновник сбъркал ЕГН-то и хайде, ето ти една присъда, да си имал апартамент в София, да си ползвал парно. С тези обикновени имена за никъде не сме. Знаеш ли колко хора в България ги имат. От снощи си мисля как да се прекръстя и нещо необикновено трябва да е.
– Другият вариант е – обади се Гошо, – да си продадем апартаментите и да заживеем на стари години под наем?
Тримата бяха еднакво силно привързани към имената и имуществото си и решиха да се посъветват с техния приятел по чашка, адвоката Киро, преди да предприемат каквото и да било. Но понеже и тримата не обичаха да оставят днешното пиене за утре, го съчетаха с дълбок размисъл по възможните си нови имена. Постепенно в главата на Иван изплува детския спомен за филма „Робинята Изаура“, Петър си мислеше за „Ну, Погоди!“, а Гошо за птици, защото беше страстен ловец. Когато излязоха от кръчмата, те леко се поклащаха докато си повтаряха, че не трябва да забравят новите си имена Жануар Леонсиев, Нуну Пагадинов и Бекас Оризов, които българският съд трябваше само да потвърди.