автор: mitkoeapostolov

Значи бутна ме все пак? Жалко. А беше такава прекрасна съпруга- готви, чисти и на работа ходи. Никога нямаше да се досетя какви ги е намислила. Добре, че беше мама. Един ден ми звъни и ми вика:
- Сине, тая твойта светица ми подари цветя без повод. Да знаеш- ще те утрепе.
Естествено не ѝ повярвах. За всеки случай обаче проверих фейсбука на съпругата си, докато се къпеше. Там видях съобщението- „кога ще го направиш?”
Кликнах на профила и ми излезе снимката на млад мъж с кестенява коса и зелени очи. Честно казано за такъв хубавец и аз бих се убил. Един приятел ми помогна на другия ден да хакнем паролата на фейсбука ѝ. Така започнах да следя всяко съобщение, което си разменяха. Разбрах кога и как смятат да се отърват от мен. Не разбрах само защо, но мисля, че е очевидно.
Мама хич не се учуди, като ѝ споделих. Каза, че всичко ще уреди. Аз само трябвало да се преструвам, че нищо не знам и да правя каквото ми се каже.
Агенцията, която мама нае, опъна мрежа точно под скалата, където знаех, че ще ме бутне. Това, което съпругата ми не знае, е, че под съседната скала, от където ще я засилят двама мъжаги от Агенцията, мрежа няма да има.