автор: Albatros

... моят мил съсед се скапа, напоследък се пропи,
и – от тая пуста грапа цял ден смуче, сетне спи,
бе от хорицата харни, мил – за майка и баща! –
даже своя гълъбарник – гледай го! – ми завеща,
аз им шетах – със лопатка, с кофа, стирка и метла,
даже в миг на радост кратка сетих – никнат ми крила,
с тях на гоненка играех покрай кривия комин –
с тях в дълбоките безкраи си лехях под свода син,
кътках си ги със трошици,
сипвах им вода в котле,

с туй орляче светли птици не живяхме никак зле,
гълъбите на съседа! – слитаха във мойта длан,
но се срути гредоредът, падна гнилият таван,
разлетяха се – и сякаш срина се връз мен небе,
и съседът дълго плака с мен край вехтото кюмбе,
по-проскубано от врана, връз изгнилото сено
в гълъбарника остана – гладно, гълъбче едно,
в гаснещите му зеници виждах степ, гори, цветя...
Аз – сънуващият птици,
днес се уча да летя.

26 ноемврий 2017 г.
гр. Варна, 14, 40 ч.