автор: misteriavechna

Искрицата горяща в твоя поглед
прескочи в мен и ме гори,
лъч спонтанна лъчезарност
зарежда чувствата ми с добрини.

Прескачат игривите звездици,
живот им дават твоите очи,
извират, не от черните зеници,
а някъде в недрата на ума.

Енергията динамична
струи на ударни вълни,
и без лицето ти да виждам
сияние мислите ми заслепи.

Мразя, толкова да те обичам,
да те обричам в самота
и въздуха край теб ревнувам лудо,
той повече докосва те от мен!

Кажи ми, как да оцелявам,
попаднах в магнитното поле,
покорявам се на твоята харизма,
а исках, аз да покорявам теб!?