автор: yotovava

Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.

И няма кой да изругае,
да ти налее благ пелин.
Конец от тънък дим мотае
последният свадлив комин.

Навярно пъпът му е хвърлен
на някой ангел в този двор,
и го очаква да се върне
заспалият до пътя бор.

Кади с лулицата си проста,
подпрян на гнилия дирек
с надеждата за късни гости,
почти неживият човек.

И старецът с брадица бяла
приличаше на Господ Бог,
с незнайно как ли оцеляла,
душа в небесния чертог.