автор: Gabriel

В очите ми друиди обикалят
Огъня на каменния кръг
И бавно, много древно заклинание
С тайнствените напеви зоват

В сърце-вулкан протяга шия, дракон
Събуждан не е бил от векове
Крилата му изригват в небесата
И се вливат на вените ми в плен

А те юзди са, впрягат полета
През облаци мълниеносни
Спускам се дълбоко с порива
Душата ти ефирна да докосна