автор: apostola

За мене връх ми бе живота
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.

Щастлив и тъжен- без обида,
от тука вече ще си ида:
със пръст от Странджа във бурканче
и с пясък от Бургас във канче.

Лежащ в полето на Обеля,
аз дума няма да обеля...
Но ще ви чувам гласовете
и от скръбта във часовете,

кога духът ми ви смущава
и нощем в сън ви посещава...
Това за мен ще е утеха,
че пазите от мене дреха.